До войните от 1912-1913 г. княжеството изживява непознат дотогава икономически и стопански разцвет, а промишлеността нараства с бързи темпове.Още в първите години след освобождението и особено след Съединението, в България се полагат основите на новата модерна икономика .Създаването на съвременните комуникации започва най-напред с изграждането на железопътни линии,които са неизменна част и необходимост за развитието на стопанството. Следващата важна стъпка е засиленото строителство на шосета и пристанища. Сред приоритетите, обуславящи напредъка на икономиката са градоустройството и архитектурата, които непрекъснато се модернизират в услуга все по- нарастващото население на градовете. Много младежи от по-малките градчета и селца напускат родните си места и търсят препитание в големите градове, които се утвърждават като промишлени центрове. Затова е наложително и електрификацията и изграждането на канализационна мрежа в развитите центрове с многобройно население. Това е периодът, в който се появяват първите автомобили, първият трамвай, първите телефони и телеграфо-пощенски станции.

Европа е слисана от българското чудо, от изключителните темпове на културното и стопанско развитие в тази изостанала, наскоро освободена държава. Законодателната ни система и провежданата от нея дейност изиграват важна основополагаща роля за утвърждаването на културните институции,без които е немислим пълноценният духовен живот на нацията. По това време се създават Народната библиотека, поставят се основите на бъдещия Софийски университет, учредява се Българската академия на науките. Грамотността и образованието са били приоритет не само за заможните българи, но и за цялото население н страната. Голяма част от интелигенцията се образова в различни европейски държави. Българският дух е несломим, а младите творци с присъщия си неуморен и търсещ плам успяват да догонят всичко ново,което напредналите народи са изградили през дълги години на творчески и културни лутания. Енергичността сред творците ни сякаш е заразна и като цяло атмосферата в следосвобожденска Б ългария е оптимистична и ведра. Действителността обаче не е толкова елементарна и не след дълго започва идеализиране на патриотичния подем, на героичната саможертва и на носталгия по миналото.Въпреки всичко този период остава в историята като периодът на бурно развитие на икономика,стопанство и култура, благодарение на ентусиазмът и целенасочеността на българските индустриалци,творци и политици.