Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2012 12:19 - "Ядрен удар по Запада СССР е могъл да нанесе от София"
Автор: ganiorazbira4 Категория: Политика   
Прочетен: 3648 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Ядрен удар по Запада СССР е могъл да нанесе от София".
image

сензационни разкрития на бивш капитан от Съветската армия, служил в свръхсекретна база до българската столица:

"Всеки ден войник пишеше на входовете на специално табло в кои часове трябва да се стои вкъщи. Така във вечен страх живеело населението на три военни градчета, създадени от Съветския съюз на територията на България, за обслужване на (съветски) ядрени бойни глави. Те били предназначени за унищожението - по сигнал от Центъра - на Турция и Гърция. Едва през 1988 г. Тодор Живков и Михаил Горбачов не продължиха 30-годишния договор за дружба и сътрудничество. Но и досега никой не е разсеял мита, наречен "Балканите - безядрена зона". 

"Територията на градчето бе мъничка, примерно 200 на 200 метра. Обкръжена от тройна бодлива тел. Плюс пръстен от дървета, а там, където ги нямаше - маскировъчна мрежа. Денонощно външната охрана се осигуряваше от български военни, вътре - от наши постове. При което на българите забраняваха да разговарят с нас.

Намирахме се в подножието на планина, от другата страна на която е известният международен ски-курорт Боровец. Но към него прозорците на градчето бяха затъмнени с черен плат. Забранено ни беше да излизаме на балконите на триетажните сгради: неочаквано някой би могъл да ни види от планината! Задължаваха жените да ходят из градчето само в сини работнически престилки. А офицерите, прапоршчиците, войниците, всички бяха в униформите на Българската народна армия. Офицерите бяха 30, войниците -100.

В подземното хранилище бяха складирани около 70 ядрени бойни глави. Редом имаше голяма автобаза за спешна доставка на боеглави за ракетите.

 

Наземното градче се състоеше от четири триетажни блока, всеки с 12 апартамента, войнишка казарма, столова, спортна площадка, клуб, магазинче, плац и фонтан. В магазинчето жените веднъж седмично оставяха поръчки и българите докарваха всичко от София.

За жените този живот бе каторжен. Те, може да се каже, се биеха за каквато и да е работа, ако ще и на склададжийка. А работа се намери само за 4-5 от тях. На останалите им оставаше разходката - 50 метра до клуба, където веднъж седмично се прожектираше филм.

Имаше и изневери, и кавги за дреболии, и тайни забременявания, за които командирът хокаше мъжете. Една жена публично се възхити от западния начин на живот и мъжа й едва ли не го изгониха от партията. А замполита наистина го изхвърлиха. Той се напил във влака по пътя за Москва и започнал да се занася по една дамичка. Тя пък да се окаже американска журналистка, която официално се оплакала...

 

Ако в радиус от 50 км от пункта засичаха чужда, небългарска кола, в лагера се обявяваше тревога и настъпваше пълна тишина. Веднъж в съседство прелетя българска делтапланеристка и... изчезна.

Много се страхувахме от неуставните отношения между войниците: неочаквано някой можеше да не издържи и да избяга. Един такъв беглец го търси едва ли не цялата (българска) армия и ден, и нощ - докато не го откриха. А ни разформироваха много бързо. Боеглавите бяха изнесени в Украйна. Цялото останало имущество - българските военни униформи, костюмите за химическа защита, фотофилмите и всичко останало, захвърлихме в огромна яма и го изгорихме. Всички брезички наоколо, на които войниците с щикове бяха надраскали "ДМБ-88" или някакво "Вася от Калуга", обелихме. След нас остана само специална бригада по почистването на територията, за да няма и следа от руска дума, нищо, което би говорило за нашето присъствие. Подземното градче бе унищожено."


 


 


През 1953 и 1955 г. рекогнисцировъчни групи на Министерството на отбраната на СССР изучават възможността от разполагане на балистични ракети (Р-1, Р-2, Р-5) (виж фиг.1) в ГДР, Румъния и България.
image 
фиг.1 


Спират се окончателно на ГДР и България, на територията на които да се разположат балистическите ракети с ядрени бойни глави Р-5М (по една бригада). Прието било постановление на ЦК на КПСС в периода 1955-56 г. в ГДР да се прехвърли 72 инженерна бригада РВГК, а в България - 73 инженерна бригада РВГК, въоръжени в пълно снаряжение по щат с ракети и ядрени бойни глави. Плана бил разработен под командването на маршал Соколовски и под наблюдението лично на мин. на отбраната Малиновски. 

image72 инженерна бригада РВГК с първите нови ракети Р-5М била прехвърлена тайно в ГДР през февруари 1959 г., където останала до август-септември 1959 г., когато била върната в СССР. В последния момент прехвърлянето на 73 инженерна бригада РВГК в България било отменено заради навлизането на въоръжение по това време на по-далекобойните ракети Р-12, които имали обсег над 2000 км. и можело да се изстрелват направо от съветска територия. Трябвало е да се прехвърлят 12 боеготови ядрени ракети Р-5М с 4 пускови установки. Къде е трябвало да се разположат в България засега не знаем. Може би в бъдеще този интересен факт ще се изясни с документи и от нашите архиви. 

73 бригада РВГК била сформирана в гр. Камышин, Волгоградска (тогава Сталинградска) обл. през 1952 г. и в 1955 г. получава на въоръжение балистични ракети Р-5М. Трябвало е да бъде прехвърлена в България вероятно в 1959 г., но към септември 1959 г. получават новите по-далекобойни ракети Р-12 и вместо в България са прехвърлени в Украйна в г. Коломыя, Ивано-Франковска обл., където в 1960 г. се формира 44 Ракетна дивизия, разформирована в 1989 г. Данните са според официални руски изследвания за стратегическите ракетни войски на СССР (Русия) 





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ganiorazbira4
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 183984
Постинги: 92
Коментари: 158
Гласове: 97
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031